Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2017 18:13 - Аромат
Автор: pushek Категория: Забавление   
Прочетен: 1069 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 04.02.2017 18:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                  Аромат на Тъга

 

    Морето губеше изумрудения си цвят. Обагри се в цвят на калена стомана. Бризът галеше вълните. Чайките летяха без гълчавата си. Някъде се дочуваше корабна сирена. Килватер блестеше в последните лъчи на залеза. Нежен хлад галеше брега и напомняше за есен. На брега се открояваше сянка на мъж. Мъж със загоряло и тъжно лице. Мислите му се рееха като буревестник над морската шир. Мислеше за нея. Тя беше далече от него, но с наслада вдъхна аромата на душата й. Заслуша се в стройните й рими. Погледна брега. Помисли, че вълната, вълна гони и в края на пътуването си, я среща. Спомни си топлите рамене. Спомни си ласкавия поглед. Спомни си нежния й парфюм. Стресна се! Това не беше ли аромата на душата й?! Присви очи за да види и си спомни. Болка преряза гръдта му. Боже! Боже! Как му липсва! Как му липсва аромата. Ароматът, който се бе просмукал в порите му, достигайки всяка негова клетка. Потръпна отново. Смрачаваше се. Не усещаше йонизирания въздух, не усещаше мириса на море.
Леден хлад пропълзя в слабините му. Помнеше! Да, помнеше всеки нюанс от този аромат. Помнеше и песните й. Песните, които ухаеха на нея. Боже! Боже! Остана пуст. Тъма обзе съзнанието му, но ароматът го преследваше. Престъпник? Може би! Беше пристъпил думата си. Мъжката си дума! Заболя го още повече. Подритна камъче, но не с яд, а с онова заучено движение на спортист.
Чу плисъка във водата и отново се сепна. Не бяха ли нейните сълзи? Как ухаеха, само! Аромат на уют и щастие! Тъмата се превърна в непрогледен мрак и обзе всяка негова фибра. Нямаше я! Не можеше да мисли повече и тръгна бавно, с походка на обречен на смърт. Всяка крачка бе мъчение, защото го отдалечаваше от спомена за уханието й. Не помнеше да се е чувствал по този начин. Той, победителят, се бе превърнал в огромна тъга. Тежестта на спомена приведе още повече силните му рамене. Спря се и се замисли. Спомни си копринената кожа, нежните форми, звънкия й смях, зелените очи, по детски подстриганата коса, всяка луничка по тялото й, даже и белезите от лудориите й си спомни, но споменът за уханието бе най - силен. С болка си я представи в нечии обятия. Не, не може да се върне след стореното от него самия. Пое дълбоко дъх и коленичи. Притвори очи и се опита да не мисли за нищо. Мина време, доста време. Усети покой и молитва. В молитвата му бе нейното щастие. Опита да се помоли и за своята вина. Не успяваше все още. Стана, погледна небето и звездите. Над него блестеше Орион. Погледът му пробягна по меча на съзвездието и му напомни за причинената й рана. Усети влага в очите си. Може би е от соления бриз, довял морска вода. Не, не,не беше морска влага, макар и солена. Прегърна я мислено и й пожела цялото щастие на света. Заизкачва се по стръмнината, към близката горичка. Не му се прибираше у дома. Никой не го чакаше там. Искаше да поскита, като мислите си, да се умори, да усети физическа болка. Достигна акациите и прегърна едно дърво. Бодлите се впиха в ръцете и гърдите му. Притисна ги силно в обятията си и замря.

Може би и продължение

                                                                                02.2016 г.  Д. Костадинов




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ard - здравейте
08.02.2017 11:00
Това ми се стори най-силният разказ от всички.
Искреност, самотност, като че ли помирение със себе си е посланието на героя.
Какво би било продължението, ако това е истинска история?
цитирай
2. pushek - Привет!
08.02.2017 21:06
ard, бих искал да зная и аз продължението. Сюжетът е отворен и всеки може да си го продължи. Ще се радвам да видя и други гледни точки за самотата, и причините довели до нея. Благодаря за посещението!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pushek
Категория: Забавление
Прочетен: 36714
Постинги: 16
Коментари: 33
Гласове: 458
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031