Не беше студено. Пролет е. Слънчева и весела с жуженето на пчелички, с белетния танц на пеперудите, с песента на влюбените славеи и крамолите на врабците.
  Усещаше хлад и настръхване. Ето я! Идва - отново. Нарочно не си изми ръцете от моторното масло. Носеше се, като сияние. Розово сияние с руса грива и красиви очила. Не я познаваше. Знаеше само името й и дефектите на колата й. Беше я застигнал в дъждовно време, спряла почти в средата на лентата за движение. Включи аварийните, изкара предупредителния триъгълник, повървя и го постави за изускуемото място. Върна се до колата й. Почука на страничното стъкло и след отварянето му, попита дали може да помогне с нещо. Не очакваше зад волана да бъде сама жена, при това красавица. Блонди - установи и се подсмихна. Разбра, че моторът е умрял без причина по нейни думи. Помоли я да отвори капака. Тя се опитваше, но така и не успяваше. Отвори врата, наведе се и почти забрави за ръкохватката. Погледът му се спря на късата пола и силните бедра. Блонди! Засмя се и намери търсеното. Дръпна рязко, капакът щракна и отскочи. Почовърка, мери електрически връзки, направи няколко опита да стартира, откри дефекта и по чудо го отстрани. Предупреди я, че трябва да мине през сервиз за по-сигурно. Така и не се запознаха. Тя дори не успя да му благодари. Подкара според уговорката им пред него и на първия светофар в града се разделиха автомобилите им. Минаха седмици, беше забравил случката. Често ходеше при племенниците си в автосервиза им, за да се учи от тях и да им помага. Там и го намери тя. Спря пред портата, слезе с кутия бонбони и се запъти към него. Не беше изпитвал притеснение от жена до момента. Червенина заля лицето му. Не знаеше как се приема подарък от жена. Тя не му даде време да откаже. Целуна го по бузата и остави кутията в ръцете му. Тръгна си без да каже дума. След два дни го намери в кафенето, където обичаше да е сам с кафето си. Тя дойде, седна до него, поръча си и запали цигара. Мълчаха. Отпиваха от чашите си и не смееха да се погледнат. Поне той не смееше. Тя го разглеждаше с интерес. Знаеше, че е харесван от жените, но никога не е злоупотребявал с интереса им. На тръгване тя подаде ръка и промълви: ,,Мариана". Пое малката й ръка и не знаеше, какво да каже и направи. Мариана си я издърпа деликатно и тръгна към паркинга. Само си помисли, че колата не й отива. Твърде мощна и голяма. Та ето я отново - руса в розово костюмче, с красиви очила. Изобщо - красиво миньонче. Не видя идването на колата й в сервиза. Без никакви притеснения от присъстващите, го попита дали може да да й бъде кавалер на някакво фирмено парти. Щяло да бъде в друга област, извън града. Някакви си сто и петдесет километра. Не, не беше никак студено. Пролет, а усещаше хлад и настръхване. Беше му притеснено и не разбираше защо. Нямаше време да откаже. Разбра, че ще бъдат с неговия автомобил, адреса й и часа на тръгване, като евентуално може да има трети човек с тях. Две минути преди уговорения час беше там, паркирал. Елегантен, стил ,,кежу" и роза (защо ли). Позвъни и чу гласа й по домофона. Трябваше да влезе и да изчакат обаждане от третия човек с потвърждение, или отказ. Влезе в дома й. Изненада се от богата библиотека. Рядко беше срещал толкова голяма и добре подредена. Очите му пробягнаха по любими заглавия и автори. Имаше безбожно много специализирана литература - органична химия. Не попита нищо. Дивеше се и на подредбата на дома. Със сигурност имаше мъж, но си личеше, че отдавна не са ползвани мъжките вещи. Жена - загадка, мина през съзнанието му. Всяко нещо беше подбрано с вкус и в синхрон с мебели, картини, домашна техника. Техниката й беше от една марка. Лъхаше на старинност и благородство. Не я чуваше. Говореше му нещо, но така и не разбра, какво. Погледна я и се изненада. Беше с дрехи в същия стил, като неговия. Даже сакото й бе с цвета на неговото - ,,сахара". Телефонът й звънна. Не повече от минута разговор. Оказа се, че други колеги ще вземат въпросната личност. На масичката имаше две чаши с кафе. Нейното почти изпито, а неговото неначенато. Може би го е подканяла за кафето. Седна и отпи. Нямаше въпроси. Тя си взе чантичкта, погледна сака и него. Разбра. Не беше тежък. Тръгнаха. Едва по пътя разбра, че е инжинер - химик с научна степен и ще празнуват внедряването на иновацията на колектива й. Разговаряха до пристигането им в комплекса, в началото на прохода. Беше идвал неведнъж тук и му харесваше красотата, спокойствието и уединението на мотелите. Имаха си тенис корт, игрища, спортна зала и почти всякакви удобства. Едва сега му мина през ум, че ще нощуват тук. Вече знаеше, че съпругът й е в чужбина от четири години,Също инжинер, но машинен. бяха пристигнали рано и седнаха на терасата. Тя си поръча малък джин-тоник, а той малък коняк. Нямаше въпроси и сега. Нямаше и притеснения. Нейният сак и неговата ,,бойна готовност" бяха внесени от служител на мотела. Не попита за номера на стаята. Все още не знаеше, но се досещаше. На партито я обгрижваше. Танцуваха и усещаше нетърпението й. Той беше чудесен събеседник и душата на компаниите. Получи се и сега. Шегуваше се, пееше, разказваше интересни случки, беше научил тостове в една голяма източна страна. Не, не бяха сухари научните работници. Интересно му беше с тях. Забавляваше се с нетърпението й. Нежно я погалваше, когато най-малко очакваше, прошепваше й нещо мило и докосваше ухото й с устни. Призори разбра, че са в отделни стаи. Взе ключа от своята и тръгна да я изпрати до нейната. Тя му каза да не заключва. Разделиха се. Той влезе в своята, съблече се и влезе под душа. Обичаше водата. Стоя дълго. Не беше чул влизането й. Беше легнала на спалнята. Бельото й също бе красиво и стилно. Пристъпи към нея. Личеше мъжествеността му.                        Зазоряваше се. Чуваха се птичите песни. Лек полъх раздвижи завесата. Утрото надникна през прозореца.