Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2017 11:05 - Ловно
Автор: pushek Категория: Забавление   
Прочетен: 3392 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                             Ловно

  Бяло като в приказка на, Андерсън. Снегът е замръзнал и издайнически хрупа под нозете. Дъхът става на кристалчета. Природата е в анабиотичен сън. Само двамата са в ледената прегръдка на февруари. Малък Сечко е майстор ледени феерии. Добре се е погрижил за съня на всяко растение. В ранното свечеряване почти не се открояваше фигурата на единия хищник - човекът. Трябваше да издебне другия хищник, пакостящ вече трета година. Бяха се срещали очи в очи миналата зима. Беше стрелял и знаеше, че го е ранил. Нощта беше толкова студена, че куршумът ,,замръзва" и губи убойност. Знаеше, че тази вечер може да се случи същото, ако вълкът се хване на измамата му. Животното не беше старо. Имаше нехарактерни навици за вида си. През пролетта издебваше раждащи кошути и сърни. През лятото нападаше неопитни приплоди. Единак, изработил си стратегия и тактики, осигуряващи му съществуване. Нямаше да предаде гените си. Зимите взломяваше кошари и отмъкваше домашни животни. Не подбираше. Посягаше даже на котки и дребни кучета. Нямаше злоба в ловеца. Просто знаеше, този хищник не е полезен и няма да остави поколение. Уважаваше интелигентността му. Трета година се дебнеха в необятните полета и гори на крайморието. Голяма беше територията на вълка, нямаше съперници от вида си и естествени врагове, освен човека. Ловецът беше пуснал заблуждаващи следи. Внимателно направи стървилището, стараейки се да не оставя миризми. Сега вървеше срещу лекия, пронизващ вятър. Спираше, ослушваше се, погалваше карабината и наместваше патроните до гърдите си. Не трябваше за мръзнат. Спомените от вардите нахлуваха в ума му. Хитър беше пущината. Успяваше да го подветри и виеше присмехулно от километър. Сега беше различно. Почти месец го преследва и не му даваше покой. Знаеше, че е прегладнял. Намираше ровено от него за мишки. Явен признак за неистов глад. Сутринта изведе птичарите и пусна следи в наветрената страна на гората. Остави ги да тичат на воля часове. Прибра ги в УАЗ-а и отиде в другия край на гората. Провлече кървава диря, направи стървилището и уморен се прибра. Беше засякал следите на вълка и знаеше, че обикаля наоколо гладен. Ловецът също бе уморен от километрите, изминати в провлачването на дирята. Легна след обяд и поспа час. Тръгна рано, за да застане на варда, преди да бъде усетен. Вървеше пеш. Знаеше, че вълкът познаваше миризмата на машините. Студът ще помогне да се заличат дирите на човека. Качи се на направеното от него чакало и застина. Носеше топли и удобни дрехи, но студът го пронизваше. Знаеше, че ще стои неподвижен с часове. Патроните бяха в дланта му, когато чу вой. Зареди внимателно. Провери подсветката. Всичко беше наред. Зачака. Луната изгря и освети полянката. Виждаше се, както през деня. Сетивата на ловеца бяха се усъвършенствали. Чу тихото шумолене в храсталака. Хищникът беше дошъл от очакваната страна. Прикладва внимателно и застина. Минаха петнадесетина минути, сторили му се на часове. Ето го! Едър и накуцваш. Прости ми, Господи, както винаги, си дойде молитвата му! Не му беше нужна оптиката. Взе го на равна мушка, обра мекия спусък и зачака. Екна изстрелът. Животното се прекатури, замята се и опита да побегне. Показалецът беше обрал отново мекия спусък.                               Сипна се сняг. Времето омекна изведнъж. Облак закри луната. Бухал избуха от някъде. Месечината, като че ли се надбягваше с облаците в нощното небе.

                                                                                                    Д. Костадинов




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pushek
Категория: Забавление
Прочетен: 36712
Постинги: 16
Коментари: 33
Гласове: 458
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031