Лятна нега беше прегърнала града. Местни и гости се застояваха за кратко по капанчетата и бързаха към плажа. Къси панталони, потниче, хавлия и у някои книга. Вече гларус - ветеран, знаеше, че тези с книгите са трудни, но си заслужаваха. Загледа се през прозореца и се опита да профилира минаващите. Ето тази - къса поличка, хубава чанта, гол гръб, без горнище, слънчеви очила и книга, подаваща се от чантата й. Сама. Ще се затвори в света на автора и илюзиите му, ще ги съприживее, ще й се насълзят очите, или ще се засмее. Знае стойността си и не би се поддала на евтини комплименти. Другата - шарена, найлонова торбичка, в която си личат излишно количество помади, капела, стегнат в сутиен бюст, почти нощен грим. Туристка. На лов е. Тя ще определя играта по нейни критерии. Лесна! Мина час в съзерцание на потока от хора. В офиса беше прохладно. Загледа се в монитора. Обичайните таблични справки. Нямаше работа по това време на годината. Поддържаше ,,топла връзка" с клиенти, доставчици и спедитори, колкото да не ги забравят, когато са им нужни. Скоро се бяха шегували с него, че вече е динозавър и няма профил в набиращ популярност сайт. Намери го, направи си регистрация и се зачете в потока от постове. Намери двама трима познати, прати покани. Направи му впечетление жена с кратки, ясни постове и тънко чувство за хумор. Записа си името й. Намираше я, четеше и все повече му харесваше мисленето й. Живееше в централна България. Интелигентна, хубава, зряла и малко студена. Заинтригува го. Харесваше я. Прати покана и получи одобрение почти веднага. Благодари. Получи отговор. Размениха няколко думи. Виждаше, че тя също чете неговите публикации, харесваше ги, но рядко коментираше. Когато го правеше, другите му приятели млъкваха. Справедлива критичност усещаше в нея. Доста различна от другите жени, имаше мъжки изказ и не търпеше лигавщини. Не знаеше професията й, не пишеше и в профила й. Реши, че е човек на точните науки. Оказа се прав - учител по математика и информатика. Все по-често разговаряха ,,на лични". Сприятелиха се, разказаха си доста от живота си. Разбра, че не й върви с мъжете. Беше се развела само две години, след раждането на детето й. Той от скоро разделен. Намериха много общи неща помежду си. Разбираха се от половин дума. Даже си говориха за секс, за невъзможните връзки и комерсиалната част в тях. Той нямаше опит - нито в социалната мрежа, нито във връзките. Все още му беше прясна раздялата със семейството. Първата стъпка я направи тя. Пожела да се видят, когато отиде на море. В друг град, но какво от това!? Ей ги сто и тридесет километра. Тъкмо ще се срещне с представител на спедитор, с когото работеха чудесно. Нямаше очаквания, просто искаше да я види. Беше точна. Появи се на уреченото място сияеща и красива. Жена и половина! Кафе, разговори, въпроси и неумели докосвания. Говореше много, не както в мрежата, смееше се, обясняваше по няколко пъти. Професионална деформация, каза си и й се радваше. Не усетиха времето, стъмваше се и тя трябваше да се срещне с приятелите си, при които беше детето й. Прегърнаха се за довиждане и усетиха възбудата на другия. Засмяха се. Срещите им бяха след почивката й - бурни, страстни, без сън, почти без храна. Имаха еднакъв темперамент и ненаситност. Отгатваха се един друг. Споделяха фантазии и желания без притеснения. Можеха да правят секс само с очи в заведения, в градинки, в колата - навсякъде. Той разбираше, кога тя има желание. Имаха си тайни жестове. Беше луд по сутрините. Толкова бърза кулминация не беше срещал у жена сутрин. Тя започна да се чувства самотна без него, особено на празници и в почивните дни. Започна да плаче. Той се чувстваше неудобно. Не беше безразличен и му тежеше. Знаеше, че предстои края на връзката им. Посрещна я, целуна я и усети, че я няма. Сексът беше, като за последно. Тя плака отново - без да обвинява, без думи. Сълзите й свиха сърцето му. Знаеше, че той е причината за тях. Не смееше да я погали и прегърне. Не станаха от леглото до тръгването й. Не усещаха глад и жажда, а единствено раздялата. Болеше ги от нея. Обвини го за многото му приятелки в социалната мрежа. Нямаше как да й обясни, че те не са обект на желанията му, а просто са интересни личности. Търсеше си повод, за да й е по-лека раздялата. Знаеше. Целуна я на изпращане, усети студенина. Видя отново сълзи в очите й. След четири часа вече не беше в листата на приятелите й. Гледаше през прозореца минаващите хора, но в ума му беше миналото лято. Колко отдавна е било - цяла вечност е минала. Аха, ето и тази - фръцла. Може би, би склонила за почерпка и поемане на разходите й за почивката - пеперудка. Премахна прозореца на социалната мрежа и се вгледа в таблиците. Минаха месеци до влизането му отново в сайта. Беше ли се излекувал? Нега обгръщаше града и морето в любовна ласка. Взе си ключовете и тръгна.
Д. Костадинов
