Боли ме преди да те заболи и боледувам, когато те боли! Тази мисъл бе обзела, Митака до най дълбоката му същност. Не виждаше яркото декемврийско слънце, късното суетене на мравчиците, летящите пчели, подранилите с два месеца кокичета, не чуваше пролетните песни на гугутките и не го радваха предстоящите празници. Кристално ясно осъзнаваше, че мисълта е записана. Калейдоскопично се завъртяха в ума му личности, съдби, събития, характери. Ето я, Мимка! Заболя го за нея. Със, Стоил е, но намерила ли е търсеното?! Ще боледува, когато тя осъзнае, че материалният уют ще и донесе само болка. Оня мъж оставил дълбока следа в същността й на жена, няма да се заличи от ума и сърцето й. Твърда и рязка по мъжки, беше се почувствала топла и мека - по женски. Болеше го за, Вероника. Болеше го заради очакванията й. ,,На попрището жизнено в средата", тя опитваше да скъси дистанцията с харесван човек. Не успяваше да стигне до него. Не разбираше защо. Симо е откровен до болка, не криеше нищо от нея и въпреки това не я допускаше до себе си. Знаеше, че е мотивирана, но не вярваше в силата си на жена. Симо беше спокоен, уравновесен, добронамерен, преживял какво ли не, но трудно се доверяваше напълно. Отдавна за него не съществуваха игри, а на нея все още й се играеше. Боледуваше за, Калина. Нея я болеше от връзката й с, Ганчо. В заника на мъжествеността си, скитал по света, наситил се на жени, за него тя беше запълване на времето. Даже се оказа, че не е предизвикателство. Без усилия, с няколко стихотворения я вкара в студеното си легло. Беше започнала да го дразни с инфантилността си. Калина от своя страна се беше влюбила в изградения от нея самата образ на загадъчния музикант. Действителността се оказа друга. Груб на моменти, незачитащ старанието й, правеше забележки за поведението й, за начина й на обличане и за какво ли не. Разривът дойде на празник - Християнски. Не му пукаше. Калина от своя страна имаше в резерв, Делян, Иван, Стоян и още няколко чакащи. Не разбираше, че за тях тя е само месо. Не, не месо, а полуфабрикат. Месото се сготвя по вкус, с търпение и майсторство. Раздала две трети от колодата календарчета, все още мечтаеше по детски. Колко ли легла трябваше да преброди, за да разбере, че е превърнала лекарството си в отрова? Ганчо не знаеше, че Ужасната Тъмнина е проникнала в него и бавно превзема тленността му. Болеше го за, Стойко. Градил живота си сам, сирак. Губеше всичко, дори и достойнство. Болеше го и за, Мариела, отдала му се изцяло. Тя стоеше зад, Стойко непоклатимо. Не, че му вярваше, но такава беше ценностната й система. Забравила романтичните си мечти, тя обгрижваше мъж и дете. Превърнала се в абсолютен прагматик, тя беше локомотива на семейството. До кога!? Ще боледува - отново!
Нуждаем се от толкова малко, а искаме толкова много - записа в Акаша, Митака.
Къде са ти метафорите...
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
"Аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг."
Иска ми се да имам власт да съединя всички самотни души по идеалния за тях начин. Но такава власт може да има само Бог, а Той е явно със съвсем други намерения. И сигурно, те също са добри в дълбокия си замисъл. Може би, е нужно да страдаме, а откак го има човекът най-много страда за любов.
Сподели пак щом може да четеш :-)))