Неопределено

  Свечеряваше се. Нямаше ги обичайните заподозрени в заведенията по плажната алея и запали двигателя. Подкара нагоре. След малко беше на околовръстното. Не бързаше. Мина покрай терапията, загледа се в огромната сграда. ,,Борба" - мина му през ума. Сети се, че в ,,Цветния" имаше добра пицария, в която можеше да срещне някой познат. Зави и паркира до пазарчето. Вървеше му се. Беше близо, когато го изненада заведение. Скоро е правено, от онзи тип - временно поставяеми. Няколко маси отпред, красива оградка със зеленина, прохладна тента и покривки. Рядко срещано - покривки. Стъклата блестяха, мозайката измита, пепелниците изглеждаха, че са оловен кристал. Стори му се странно. Запъти се към едната маса и веднага дойде момиче с класическа за сервитьори одежда. Вишнавата пола и снежнобялата блузка й стояха чудесно. Косата прибрана, малко грим и сметки в ръката. Нямаше намерение да поръчва, но едно късно кафе би му подействало добре. Получи го бързо и както му харесваше - силно и късо. Нямаше други клиенти вън. Не се виждаха и вътре. Появи се и другата сервитьорка. Деси - мина му през ума. Тя беше. Заприказваха се след прегръдката и обърнатото кафе. Научи, че съпругът й е починал, а нямаше трийсет и пет момчето. Дядо й също. Майка й е намерила любовта си в малкия град, където се преселиха преди години. Разговорът им се прекъсна от викове близо до канала. Няколко циганки се бяха скарали заради контейнерите. Излезе жена на неопределена възраст. Роклята й също беше с неопределен цвят - лилаво, с черно и бели точици, но в пастелен нюанс. Сандалите й му се сториха интересни. Нещо древно имаше в тях. Мина му през ума за Далечния Изток. Стилни и явно удобни. Устремно се приближи до враждуващата група и доста грубо ги разпъди. Чу я да казва, че е хранила децата им, а те за благодарност я крадели и притеснявали клиентите й. Белокоса жена от групата я увещаваше нещо. Не беше циганка. Слаба, с размъкната, но чиста рокля и рошава коса. Озадачиха го думите й: - ,,добре, добре, ще те нарисувам. Сега ми сипи в лимонадено шешенце!" Пролича си сила, когато я изблъска до оградата. Покачи се върху бетонната й замазка и се скара на скрилите се в канала жени и деца. Повика, Деси да й помогне да слезе. Момичето се засуети и той отиде веднага. Подаде ръка, но тя му каза да се обърне с гръб. Странно - отново блесна в ума му. Подчини се, напрегна мускули, за да поеме тежестта й, Не би трябвало да е повече от петдесет. Обгърна го с лява ръка през врата и се спусна леко. Очакваше я да стъпи на земята, но тя му каза да тръгва. Напуши го смях. Комична ситуация. Тръгна с нея на гръб. ,,На къде",се запита. Влезе в заведението и я чу да казва: - ,,на дясно". Като ефрейтор от БНА. Засмя се гърлено. Видя необозначена врата и се насочи към нея. Улучи. Спря и тя се спусна бавно, прекарвайки ръка през гърдите и корема му. Колко му трябваше!? Прихвана я през кръста и се изненада от тънката й талия. Тя отвори вратата и облегната на рамото му, куцукайки влязоха. Малко офисче подредено с вкус. Поведе я към бюрото и стола. Едва сега усети материята на роклята й. Тънка коприна на цветчета. Повдигна я, за да седне на бюрото. Погледна коляното й. Зле ударено при качването. Без много кръв, но болезнено. Знаеше от опит и обучение. Мургава кожа, не само от загара, синьо - зелени очи, черна, гъста коса, добре поддържани вежди и деликатни обеци. Нищо излишно. Чу въпроса й: - ,,а кариерът ти добър ли е?" Отговори нещо от рода: - ,,зависи от конкуренцията и в коя гара" На свой ред я попита, дали нейният паркур е добър. Отговори му, че зависел от ездача. Надигна роклята и целуна бедрото над раната. Не се съпротиви, напротив. Леко се плъзна и стъпи на здравия крак. Целуна го по врата, продължи към гърдите. След не много време я обърна и натисна, да полегне на бюрото. Целуваше гърба й. Аромат на сапун и загадъчен, лек парфюм. ,,Не тук!" - прошепна. Бяха в колата му вече. ,,Карай у нас!": - отново със заповедническа нотка в гласа.                                                                       На притъмняващото небе блещукаха звездите.

                                                                                01.10. 2016 Д. Костадинов

Първата част на историята ми се стори позната, би могла да се случи на всеки. Дори се зачудих в коя пицария са сложили покривки - не е в Селена, може би в Акварел.
Но последната част е разбира се художествена измислица :)

ard, всичко е измислица, дори и самият живот. Благодаря за посещението!